България попадна за пореден път в полезрението на Европейската комисия. От 26 март е открита наказателна процедура срещу страната ни и срещу още три от държавите членки заради ограниченията, които те включват в законодателството си при покупка на земеделски земи от чужденци. Според комисарите тези нормативни актове съдържат разпоредби, които могат да се разглеждат като пречка за свободното движение на капитали и за свободата на установяване по смисъла на правото на Европейския съюз.
Европейската комисия е взела решение да поиска официално от България, от Унгария, Литва и от Словакия да представят съображенията си да подготвят такива закони за регулиране на покупките на земеделски земи.
Според комисията оспорваните национални разпоредби съдържат някои ограничения, които допускат възможност за дискриминация на инвеститорите от други държави членки. То се проявява най-вече под формата на изисквания за пребиваване в дадена страна, на ограничения за лица без постоянен адрес, изисквания за предишна стопанска дейност в нея или за конкретна професионална квалификация. Като дискриминиращи се оценяват и задължението за прехвърляне на правото на ползване на земи или за юридически лица. Правна несигурност създава изискването за предварително одобрение на договорите за продажба.
Признава се правото на държавите членки да определят свои правила за развитие на селските райони, както и възможността за запазване на предназначението на земеделските земи, също за предотвратяване на спекулативен ценови натиск. Но това все пак трябва да става в допустимите от европейското законодателство граници, пише в мотивите си Европейската комисия.
Комисията ни е изпратила официално уведомително писмо. На този първи етап от процедурата се изисква България и другите три страни да й представят своите наблюдения и оценки за законодателството си, регулиращо придобиването на земеделски земи. Те имат срок за отговор два месеца.
Всички тези премеждия за страната ни се пекат още от лятото на миналата година. Тогава предишният парламент прие промени в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи. Бяха гласувани ограничения за чужденци да притежават земеделска земя и те влязоха в действие въпреки наложеното от президента Росен Плевнелиев вето. Така физическите лица трябва да са живели пет години у нас, за да купуват ниви тук. Такова е изискването и за членовете на управителните органи на търговски дружества, регистрирани в Европейския съюз.
Със закона се въведе забрана фирми, регистрирани извън Евросъюза и на офшорни дружества, да притежават земеделски земи в България.
Проблемът се задълбочи през февруари тази година, когато към ограниченията за инвеститорите бяха прибавени и парични санкции. Депутатите определиха глоби за лицата, нарушили нормите в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Те са в размер на 100 лв. за всеки декар от притежаваните парцели, а при повторно нарушение санкцията скача до троен размер. Дружествата трябваше да се освободят от "проблемните си" акционери до месец май.
Всички тези обстоятелства предизвикаха недоволството на бизнеса, което стигна до ушите на всички държавни органи у нас, до Европейската комисия и даже до представителите на дипломатически мисии в столицата. Може да се каже, че недоволството им бе основателно, тъй като когато гласуваха, депутатите не отчетоха съществената особеност на тези дружества – че техните акции са свободно прехвърляеми по силата на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Но при това положение самото публично дружество (включително и неговите управляващи или контролиращи лица) няма възможност и механизъм, по който да проверява и да осъществява каквато и да е форма на контрол върху търговията с емитираните от него акции. Още по-малко да влияе кои лица придобиват или прехвърлят тези акции.
Добрата новина, че разумът се е върнал в главите на депутатите, дойде на 19 март: публичните дружества няма да плащат глоба за притежаваната от тях земя. Парламентарната Комисия по бюджет и финанси се вслуша в доводите на бизнеса и прие поправки, които разрешават на търгуваните на борсата компании, в които акционери са офшорни дружества или фирми, регистрирани извън Евросъюза, да стават собственици и на ниви. Формално това се случи при второто четене на проекта за промени в преходните и заключителните разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти в Народното събрание. Те бяха предложени от депутатите от Реформаторския блок Настимир Ананиев, Мартин Димитров и Румен Христов. Сега предстои тези текстове да бъдат одобрени и в пленарната зала.
Забраната се премахва, защото на практика публичните дружества, които се търгуват на борсата, не могат да я спазват.
Все пак всичко е добре, когато свършва добре, както казва поговорката… Добър знак е, когато можеш да признаеш грешката си и да се откажеш от нея, когато се налага.
Ангел Рабаджийски,
изпълнителен директор на "Карол" АД
С приетите на второ четене промени в Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ) от обхвата на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи бяха извадени борсово търгуваните дружества, с което до голяма степен се реши създалият се казус по наложените рестрикции за закупуване и притежаване на земеделска земя от публични компании. Предстои промените по ЗПФИ да бъдат гласувани в пленарната зала, което се надявам да се случи в най-кратки срокове.
Тази промяна от гледна точка на публичните компании е напълно адекватна и достатъчна. Добре е, че разумът надделя, защото публичните дружества, притежаващи земеделска земя, бяха изправени пред риска от закриване на дейността си или да понасят сериозни финансови санкции само заради факта, че сред акционерите им могат да се окажат лица, макар и с незначително процентно участие от капитала, но с произход извън Европейски съюз.
Вероятно Законът за собствеността и ползването на земеделските земи има нужда от по-внимателна редакция и с оглед да се избегне евентуална колизия с европейското право.
