Докато Гърция изглежда с единия крак извън еврозоната, политиците от източния край на Европа подновиха дебата дали все пак да вкарат страните си в общността.
Пречките пред мероприятието са много. Румъния (която определи 2019-а за потенциална дата за присъединяване към блока на еврото) и Унгария не покриват всички икономически критерии. Полша е изправена пред юридически трудности, а правителството на Чешката република каза, че няма да определя целева дата по време на четиригодишния си управленски мандат. На фона на разправиите около Гърция и заплахите на лидерите от еврозоната да тласнат страната в несъстоятелност и евентуално да я изключат от редиците си сондажите на общественото мнение сочат, че все повече чехи и поляци се противопоставят на членството в блока.
Трите най-големи страни от централна Европа – Чехия, Полша и Унгария, твърдят, че плаващите национални валути и контролът върху паричната им политика им помагат да се защитят от шокове от рода на кризата в еврорегиона, дори когато по-малки стопанства (като например присъединилите се към блока на еврото през 2004-а Словакия, Словения, Естония, Литва и Латвия) печелят от по-ниските валутни колебания и от по-ниските търговски разходи. Доста от източноевропейските политици обаче поставят под съмнение подобна логика на фона на отслабващите крони, злоти и форинти.
Дебатът в Чешката република започна отново в началото на февруари с коментара на президента Милош Земан, че "се е почувствал много неловко", задето Словакия е победила Чехия на валутния фронт. Премиерът Бохуслав Соботка го последва с изразената в интервю на 1 април подкрепа за "най-ранната възможна целева дата" за присъединяване към еврозоната, въпреки че основният му коалиционен партньор – партията ANO на милиардера Андрей Бабис, който е финансов министър, няма готовност да посочи график.
В Полша пък основното различие между водещите кандидати на президентските избори на 10 май е дали страната да изхвърли от употреба злотата. Претендентът от опозицията Анджей Дуда се опитва да детронира титуляра Бронислав Коморовски с мотото "Да на Европа, Не на еврото". Дуда обвинява Коморовски, че се опитва да разори полските домакинства, като въведе евровалутата, която ще повиши цените. В тази връзка премиерът Ева Копач коментира на 1 април, че Полша ще влезе в еврозоната само след "много прецизен анализ" и само когато е сигурно, че членството ще донесе полза на страната и на обикновените поляци. Тя подчерта, че Дуда заблуждава обществото с твърденията в кампанията си, че кабинетът напира да замени злотата с евро. Самият Коморовски смята, че най-правилният път за решаване на казуса с еврорегиона е референдумът, въпреки че според последните данни след икономическата криза единната европейска валута по-скоро ще помогне на новите страни членки, а няма да ги потопи в бедност. Варшава обаче ще трябва да поправи конституцията си, за да даде правомощия на Европейската централна банка да управлява паричната политика на Полша.
Някои държави пък са лишени дори от лукса да дебатират. Икономическата криза в Хърватска остави на заден план разговорите за графика за влизане в еврозоната.
Румъния трябва да подобри икономическите си показатели, за да се възползва от членство в блока на еврото, коментира на 2 април заместник-председателят на централната й банка Богдан Олтеану. Той посочи, че страната "трябва да повиши БВП на човек от населението с поне 10%, за да е достатъчно конкурентна в съюза". И дори България, според европейските оценки, въпреки консенсуса за възможно най-скорошно присъединяване към еврозоната няма да може да въведе механизма за валутна стабилност преди 2018-а.
