Европейският съюз няма право на грешки

Иван Начев

Има нужда от Шенген, но и от преосмисляне на сътруднчеството именно в контекста на новите предизвикателства

Повечето национални елити са водени от краткосрочни политически цели, интереси и резултати, те не виждат по- далече от носа си

 

Г-н Начев, събуди ли се Европа от сладкия либерално-мултикултурен сън след атентатите в Париж?

– Да. Несъмнено след случилото се в Париж може да се каже, че идеята за мултикултурализъм и единство в многообразието е в криза и ще претърпи корекции. Именно в това се състои другостта на ситуацията, в която живее Европа. Спешно се нуждаем от дебат за това, искаме ли ние, гражданите на Европа, да живеем точно в такива мултинационални държави и общества? Нужно е много повече от това да се обединим около европейските ценности.

От краха на тези ценности в Европа се възползват основно популистите. Тъй като говоренето за това кое се провали и кое не, е говорене, което противопоставя едни групи в Европа на други групи. Вчера заплаха за западните държави бяха емигрантите, които идваха от бившите социалистически държави, а днес заплахата е друга. Оказва се, че най-устойчивият фактор за нас е страхът. Той движи и ще продължава да движи процесите на интеграция в Европа. И ако правителствата не говорят по тези въпроси, ако партиите и политическите елити не си дадат сметка за това какво говорят и как го говорят, интеграцията ще бъде поставена под въпрос.

Каква война се води – на цивилизациите, на религиите…?

– Война все още няма. Самата Европа, в това число и България, след Втората световна война се отказа от религиозните ценности и заложи на секуларизма и светското начало, като че ли пропускайки факта, че европейската и националната идентичност на повечето държави се основава и на християнската идея.

Европейският съюз обаче не е християнски съюз и не бива да се възприема като такъв, защото ако се върнем в годините след края на студената война, ще видим, че и тогава се говореше за това, как той може да се разшири само и единствено в границите на Свещената Римска империя, т.е. с държави, които използват латиноезичното християнство и латинската писменост. Очевидно Европа се сблъсква с нови реалности и трябва да си дадем сметка за това. Не бива да прилагаме или да предлагаме решения, които са взети от миналото. Повечето от тях почиват на исторически, религиозни, политически или културни разделения. А сега не се нуждаем от такива.

Какво ще се случва оттук нататък със свободите и правата на европейските граждани? Ще го има ли Шенген?

– Има голяма опасност част от свободите да бъдат поставени под въпрос. Това не бива да се позволява, не бива заради постигането на краткосрочни политически цели да пренебрегнем позитивите на интеграцията. Свободното движение е част от тези позитиви. Целият процес на интеграция е свързан с преодоляването на препятствия, на бариери, и ако сега почти 60 години след началото ние се обръщаме назад, към използването на стари решения, то това може да бъде с непредсказуеми последици. Още повече че на всички е ясно, че с тази безпрецедентна криза, с която се сблъсква Европа, никоя от държавите не може да се справи самостоятелно.

Има нужда от Шенген, но има нужда и от преосмисляне на сътрудничеството именно в контекста на новите предизвикателства. Влизането в Шенген означава повече сигурност, повече ресурси за опазване на националната сигурност и в крайна сметка носи повече ползи за българските граждани. За жалост и Шенген стана жертва на политически противоборства и предразсъдъци.

Къде е мястото на България в променената Европа?

– Вече сме в края на деветата година пълноправно членство на България в ЕС. Има две посоки за засилване на мястото и ролята на България в него. Първата от тях е свързана с държавите, с които ЕС води преговори за пълноправно членство – Турция и бившата югославска република Македония. Логиката е проста и ясна. Финансовите потоци към държавите кандидатки преминават през най-близката държава членка и тя има възможност през различни проекти да се възползва от това и да добави стойност за собствената си икономика. Кой граничи с тези две държави? Само Гърция и България. И как България се възползва от този процес? 

Втората посока е културната. Имам предвид това, че България единствена в ЕС използва кирилицата като писменост и може да бъде посредник, мост между ЕС и държавите извън него, които са част от кирилописмената култура. Сами можете да видите как ние се възползваме от това. В икономически и в политически план.

При тази криза не лъснаха ли лицемерието и егоизмът на отделните държави? И дефицитът на солидарност…

– Още от своето създаване ЕС е трябвало да преодолява кризи. Парадоксалното е, че ако се обърнем назад към историята, ще видим, че именно тези кризи са задвижвали напред интеграцията.

Както вече казах, проблемът е, че повечето национални елити са водени от краткосрочни политически цели, интереси и резултати. Те обикновено не виждат по-далече от носа си, от края на собствения си мандат. В същото време е ясно, че ако искаме да вървим напред, трябва да работим повече. Европейската интеграция е основана на три ценности – доверие, лоялност и споделеност. Ако искате, я наречете солидарност.

Ясно е и друго, че в началото на ХХI век Европейският съюз е изправен пред множество предизвикателства, които са нови по характер, и именно защото са нови, към тях не бива да се подхожда с традиционните методи. Но те пряко засягат процеса. Погледнете, че всички външни за ЕС кризи нанесоха най-големите удари срещу него. Икономическата криза, която започна от САЩ, отслаби европейската икономика. Арабската пролет засили процеса. Свалянето и качването на политически режими доведе до граждански войни и в крайна сметка до безпрецедентните бежански потоци, които се устремиха към съюза.

Все пак не се ли създаде някаква психоза в Европа, а и не само в нея, след атентатите? Адекватни ли са реакциите на правителствата?

– В Европа има и страх, и паника, има и неглижиране на случилото се. И двете не водят до положителни резултати. Крайно време е европейските политици да осъзнаят сериозността на положението и когато се събират, за да вземат решения, да не остават само декларации, а да се предприемат съответни мерки. Като казвам европейски политици, имам предвид не само представителите на Европейската комисия или на Европейския парламент, а и политиците, част от националните политически елити и управления, които имат за задача да запазят целостта не само на собствените си държави, но и на Европейския съюз. Това е голяма отговорност, а към момента не виждаме положителна светлина. Точно обратното, след терористичните атаки се чуват призиви за “здрава и силна ръка, която да управлява”. Дали това е правилното решение?

Естествено, че има и момент на недооценяване на заплахата, която е била за хората в Европа. Но от друга страна, сами виждате, че доскоро именно тези елити смятаха, че проблемът не е европейски и че всяка държава трябва сама да се справя с него. Някои продължават да го мислят. А повече от очевидно е, че никой не може да се справи сам в тази ситуация. И че ако опита да се справи, ще сгреши. Европейският съюз няма право на грешки.

Слабите лидери ли са проблемът на ЕС? Или фалшивата политкоректност, илюзорният свят, в който живеем?

– Не бих казал. В момента ЕС има силно и амбициозно лидерство и от страна на председателя на Европейската комисия, и от страна на двете големи икономики – Франция и Германия. Проблемът е, че една част от лидерите на националните държави членки обясняваха и продължават да представят успехите и напредъка като резултат от собственото им управление, а не като положителен резултат от европейската интеграция, а конфликтите и проблемите като резултат от политиката на Европейската комисия. Това нанася непоправими последици върху интеграцията и принадлежността ни към общото европейско пространство. От една страна, ние ползваме фондовете и бюджета на ЕС, а от друга, твърдим, че няма нужда от по-задълбочена интеграция.

Ако говорим за такива силни думи като фалш и лицемерие, то първо трябва да се обърнем към собствените си политически елити. Те са тези, които носят отговорността за политическите решения, и не бива да се оправдават с други институции или структури. Чули ли сте един министър, един кмет, един профсъюзен деятел или представител на работодателска организация след среща в Брюксел да дойде и да ни обясни какви проблеми са били разглеждани там, той какви позиции е защитил, как е защитил интересите на българските граждани, какви решения са взети и как те ще се отразят върху нас? Няма и да чуете.

Грешка ли бяха санкциите срещу Русия от страна на ЕС и САЩ? Сега Русия сякаш се връща тържествено на международната сцена?

– Разбира се, че налагането на санкции беше прибързано и грешно. И ние видяхме резултатите, които засегнаха водещите икономики на съюза. В известен смисъл ЕС неглижира ролята на Русия не само като фактор в международните отношения, но и като основен търговски партньор на съюза. И резултатите не закъсняха.

Видя се, че без Русия ситуацията в Сирия и Близкия изток не може да намери решение – нито политическо, нито военно. И вместо ЕС да преосмисли позицията си, то стана обратното, Путин използва тази ситуация да внушава на руснаците, че срещу тях се води директна агресивна политика, което ги кара да се сплотяват около него. Подценяването на Русия може да доведе до дългосрочни последствия както за икономиката на съюза, така и за държавите членки, които се опитват да водят сложни игри в тази ситуация.

Може ли да бъде унищожена ИДИЛ, или това е само фикция? 

– При добро желание за една година “Ислямска държава” може да бъде ликвидирана и в Сирия, и в Ирак. Но не са нужни само добро желание и добри намерения, а и действия. Много колеги, експерти в областта на международните отношения, посочват, че към момента членовете на коалицията срещу “Ислямска държава” по-скоро гонят политически цели, но не и унищожаването й. Само с въздушни удари не може да се спечели война срещу тероризма. Негативите дори са повече, отколкото положителните резултати. В същото време политическите сметки, които си правим, ни пречат да се съюзим с Иран и със Сирия, които водят от три години война с ислямистките терористични организации на територията на Сирия и на Ирак. Затова и ЕС, и международната общност, заедно с Русия, трябва да станат по-сериозни и координирани в борбата срещу “Ислямска държава”.

 

Иван Начев е роден на 11 юни 1968 година. Завършва политология в СУ „Св. Кл. Охридски“ и второ висше образование по културология. Специализира европейска интеграция в Центъра за европейски изследвания и в Центъра за европейско управление на Университета в Нотингам, Великобритания. От 1993 г. е преподавател в НБУ.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст