СРЕДНОСРОЧНИ ЦЕЛИ НА ФИСКАЛНАТА ПОЛИТИКА
Отправна точка при формирането на целите на фискалната политика на първия етап от бюджетната процедура за 2018 г. е последната актуализирана средносрочна бюджетна прогноза, чието надграждане отразява текущите макроикономически допускания и прогнози, бюджетното развитие, политическия цикъл, а също така и направените в рамките на Европейския семестър оценки за икономическите и бюджетните перспективи за страната. Разработването на СБП за периода 2018 – 2020 г. и определянето на общите цели и параметри на фискалната политика може да бъде обобщено по следния начин:
1. Продължава положителната тенденция по пътя за постигане на бюджетния баланс чрез поетапно намаляване на бюджетния дефицит на фона на актуалната макроикономическа прогноза, отразяваща както положителните очаквания в средносрочен план, така и потенциалните рискове от неблагоприятно развитие;
2. Отчетени са ефектите от новите политики и приоритети за управлението на правителството, залегнали в програмата му за периода 2017 – 2021 г.
3. В европейски контекст в последната Зимна прогноза на ЕК от февруари 2017 г. са отбелязани добрите перспективи за България, отчетен е постигнатият висок растеж през 2016 г. на фона на продължаваща фискална консолидация и постигнатото намаление на дефицита на сектор „Държавно управление“
4. Отчитайки бюджетното изпълнение за 2016 г. и рамката на Бюджет 2017 г., могат да се определят като напълно реалистични възможностите за придържане към заложените фискални цели в АСБП за периода 2017 – 2019 г
5. Спазено е изискването СБП за периода 2018-2020 г. и останалите национални документи в рамките на Европейския семестър за 2017 г. да бъдат разработени при еднакви макроикономически и фискални прогнози и допускания.
6. Средносрочната перспектива се обвързва със заложения приоритет за запазване на стабилността на публичните финанси и се следва непроменена определената още при разработване на рамката на Бюджет 2016 годишна консолидационна стъпка в размер на около 0,5% от БВП до достигане на балансирана бюджетна позиция по КФП.
7. Фискалните цели и параметрите на бюджетната рамка съответстват на актуалните макроикономически показатели и прогнозните тенденции в развитието на световната и националната икономики, като следва да се отбележи, че есенната макроикономическа прогноза от месец септември 2016 г., при която беше разработена АСБП за периода 2017 – 2019 г., претърпя последваща актуализация в края на миналата година.
СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2018 – 2020 Г
II. За целите на международните сравнения бюджетната рамка се представя освен по национална методология (по показатели на КФП на касова основа) и на базата на европейската методология ЕСС 2010 чрез показателите за сектор „Държавно управление“, като следва да се отбележи, че фискалните параметри отразяват по еднакъв начин фискалната политика.
Прегледът на фискалната политика през фокуса на основните параметри на консолидираната фискална програма визуализира и различните инструменти за реализиране на заложените цели (дискреционни мерки), а именно в посока към постигане на балансиран бюджет. Разглеждайки фискалната консолидация като основен измерител на политиката следва да отбележим, че постигането на корекциите на дефицита е обвързано както с мерки за повишаване на събираемостта на приходите и за борба със сивата икономика, така и с мерки за оптимизиране и намаляване на неефективни разходи в секторите, предоставящи публични услуги.
Следва да се отбележи, че значителната разлика в показателите, изразени като % от БВП, от настоящата прогноза спрямо тази от есента на миналата година се дължи основно на новата оценка за номиналния размер на БВП, залегнала в пролетната макроикономическа прогноза. Отчетеното подобрение на фискалната позиция за 2016 г., изразяващо се в постигнат излишък от 1,6% от БВП на бюджетното салдо по КФП, за разлика от разчетите в програмата и съответно в очакваното изпълнение за същия период в прогнозата от есента на миналата година, има своето обяснение и не изисква корекции на целите на дефицита и плановете за фискална консолидация в средносрочен план.
Подобрението на бюджетната позиция се дължи основно на по-високите приходи и по-ниското усвояване на капиталовите разходи в частта на средствата от ЕС, което по-подробно е разгледано в приложение No 1 към настоящата прогноза.
При сравнение на средносрочните планове, формулирани в АСБП за периода 2017-2019 г. от есента на 2016 г., планираните целеви нива на дефицита по КФП се запазват, както и планираната годишна консолидационна стъпка в рамките на 0,5% от БВП, при чието прилагане през 2020 г. би се постигнало балансирано бюджетно салдо.
Приходите по КФП за периода 2018 – 2020 г. се движат в границите между 36,5% и 36,6% от БВП, като по отношение на преките данъци се запазват ниските нива на данъчните ставки. В същото време в средносрочен план се очаква номиналните приходи по КФП (приходите, помощите и даренията) да нарастват, както следва: за 2018 г. номиналният ръст е 2 537,4 млн. лв. спрямо очакваното изпълнение за 2017 г., ръст от 2 095,0 млн. лв. за 2019 г. спрямо 2018 г. и ръст от 2 019,4 млн. лв. за 2020 г. спрямо 2019 г. Като дял от БВП те нарастват с 0,8 % за 2018 г. и запазват нивото си за 2019 – 2020 г. Основен принос за номиналния растеж на приходите по КФП имат прогнозните постъпления по националния бюджет, което се обяснява с благоприятните макроикономически показатели за периода и очаквания положителен ефект от дискреционните мерки и мерките за повишаване на събираемостта на данъчните приходи, както и приходите по сметките за средствата от ЕС. Поддържането на устойчиви нива на приходите и в настоящата прогноза е гаранция за вече достигнатата стабилизация на фискалната политика. Потвърждават се и предходните прогнози, че при запазване на тази тенденция и без значителни промени в приходните политики в средносрочен план може да се осигури постигането на балансиран бюджет, като при настоящата прогноза за 2020 г. този баланс ще се осъществи при ниво на общите приходи и разходи от 36,5 % от БВП.
По отношение на разходите се запазват очакванията за ограничаване на темпа на тяхното нарастване спрямо ръста на приходите чрез оптимизиране на разходите на бюджетните организации и повишаването на ефективността на публичните разходи в отделните сектори, както и засилване на техния принос за повишаване на икономическия растеж.
Настоящата прогноза показва номинален ръст на общите разходи, вкл. с вноската в общия бюджет на ЕС, както следва: за 2018 г. спрямо очакваното изпълнение за 2017 г. с 2 262,4 млн. лв.; за 2019г. спрямо 2018 г. с 1 610,0 млн. лв., а за 2020 г. спрямо 2019 г. ръстът е в размер на 1 449,4 млн. лв.
Това съответства на увеличение на разходите като дял от БВП за 2018 г. с 0,5% и на намаление с 0,4% и 0,6% съответно за 2019 и 2020 г.
Независимо от направените от Европейската комисия добри оценки за бюджетната рамка и положителни перспективи за България в макроикономически план, страната ни продължава да е обект на превантивните мерки на Пакта за стабилност и растеж и на засилено наблюдение, като процедурата за наличието на макроикономически дисбаланси все още не е прекратена
Продължаващата фискална консолидация и прогнозата за постигане на балансиран бюджет през 2020 г. са предпоставка за намаляваща необходимост от дълговофинансиране на бюджета и се очаква спад на съотношението на държавния дълг към прогнозния БВП което да достигне до ниво от 22,3% към края на периода.
Средносрочната перспектива се обвързва със заложения приоритет за запазване на стабилността на публичните финанси и се изразява в следване на вече определените фискални цели за продължаване на фискалната консолидация и придържане към плавни и премерени консолидационни стъпки в рамките на 0,4-0,5% годишно за дефицита по КФП за периода 2018 – 2020 г. В бюджетната прогноза за периода 2018 – 2020 г. целта за дефицита по КФП за 2018 и 2019 г. се запазва съответно на 1,0% от БВП и на 0,5% от БВП в съответствие със заложената в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017 – 2019 г. За 2020 г. е планирано постигането на балансиран бюджет.
През 2018 г. се очаква номинален ръст в приходната част на бюджета спрямо очакваното изпълнение за 2017 г. от около 2,5 млрд. лв., като ръстът на данъчно – осигурителните приходи е близо 2,0 млрд. лв. основно в резултат на предприетите мерки от страна на приходните агенции за борба с данъчните измами и повишаване на събираемостта.
Приходната част на бюджета в средносрочен план показва тенденция на увеличение от 35,7% от БВП по очаквано изпълнение за 2017 г. до 36,5% от БВП през 2020 г.
Общите разходи по КФП в средносрочен план показват тенденция на намаление от 37,5% от БВП за 2018 г. до 36,5 % от БВП през 2020 г., което представлява средногодишна консолидационна стъпка от 0,5 пр.п. от БВП и имат основенконсолидационен принос за постигане на целите за дефицита.
Увеличението на разходите за 2018 г. с 0,5 пр. п. спрямо очакваното изпълнение за 2017 г. се дължи най-вече на увеличение на разходите за персонал във връзка с политиката по доходите за увеличаване на размера на минималната работна заплата и за постигане на удвояване на възнаграждението на педагогическия персонал в системата на предучилищното и училищното образование до края на 2021 г., както и на нарастване на субсидиите по сметките за средства от ЕС
За периода 2019 – 2020 г. основен консолидационен принос за постигане на целите за касовия дефицит имат разходите, които намаляват съответно с 0,4 пр.п. и с 0,6 пр.п., основно поради намаляване на капиталови разходи, на социални плащания и на разходи за текуща издръжка по националния бюджет.
