В епоха, в която много филми и албуми се съхраняват в облака, “недоверието в стрийминга” кара хората да купуват повече DVD и плочи, тъй като по-младите “дигитални” поколения се страхуват, че историята на живота им може да бъде изтрита.
В кариерата си режисьорът на „Опенхаймер“ Кристофър Нолан е постигнал няколко успеха в киното, но през ноември миналата година той направи нещо впечатляващо и за малкия екран. В ерата на стрийминга, където физическите носители понякога могат да изглеждат като далечен спомен, той издаде филма си „Опенхаймер“ на Blu-ray дискове за домашно видео и предизвика истерия.
4K Ultra HD версията на „Опенхаймер“ беше разпродадена през първата седмица в големите магазини, включително в Amazon. От Universal публикуваха изявление, в което съобщиха, че работят за попълване на наличностите и се надяват това да стане възможно най-бързо. Някои екземпляри от лимитираната серия се продаваха в eBay за над 200 долара. Това бе знак, че поне за някои хора нищо не може да се сравни с усещането да държат в ръката си или на рафта онова, което обичат.
Може би това не е толкова изненадващо. Нолан включи в изданието си на DVD и на Blu-ray диск три часа бонус материали.
В днешно време има опасност нещата, които съществуват само в стрийминг версията, да бъдат свалени.
В интервю за „Washington Post“ Нолан поясни: „Моите филми, ако се излъчват по HBO или по какъвто и да е друг начин, те ще идват и ще си отиват. Но версията за домашно кино е нещо, което винаги може да бъде там – на рафта, така че хората винаги да имат достъп до него.“
И други режисьори се включиха във възхвалата на физическите носители. Канадският режисьор, сценарист и продуцент Джеймс Камерън заяви пред „Variety“: „Стрийминг платформите ни лишават от всякакъв достъп до определени филми. И мисля, че реакцията на хората е съвсем естествена, а именно: „Ще си купя този филм на диск и ще го гледам по всяко време“.
Мексиканският режисьор Гийермо дел Торо написа в „X“: „Ако притежавате страхотен 4K HD, Blu-ray дискове или DVD, вие сте пазител на филми за идните поколения“. След този негов коментар десетки фенове му отговориха, демонстрирайки му какви огромни колекции от DVD-та имат.
Производството на DVD-та бе в разцвета си в началото на XXI век. Най-продаваното DVD за всички времена бе „Търсенето на Немо“, пуснато през 2003 г. и продадено в 38 800 000 копия. Но малко по-късно настъпи спад надолу – по данни на CNBC в САЩ те са намалели с 86% между 2006 и 2019 година.
Данните на Асоциацията на филмовите продуценти (MPAA) показват, че международният пазар на физически носители за домашно кино се е свил с 16% от 2020 г. до 2021 г., докато цифровият пазар е нараснал с 24% и през 2021 г. физическите носители представляват едва 8% от пазара или 2.8 млрд. долара.
Американският търговец на дребно Best Buy постепенно спря продажбите на DVD в началото на 2024 г., а Netflix окончателно закри услугата си за отдаване на DVD под наем през 2023 година.
Има ли DVD парадокс?
И все пак, колкото и да е парадоксално има все още много хора, които държат на съществуващите си DVD-та и все още ги купуват.
Има много филми, които сякаш не съществуват онлайн. В Обединеното кралство няма да откриете в стрийминг платформа фундаменталния дебют на Дейвид Линч „Eraserhead“ („Гумена глава“).
В САЩ една от авторките на „New York Times“ наскоро разказа за трудностите, с които се е сблъскала, когато се е опитала да гледа любимия си филм от детството – „Crossroads“ („Кръстопът“) с Бритни Спиърс. Феновете на поп музиката от 90-е години, които искат да се отдадат на носталгия по „Spice World“, трудно ще го намерят в Съединените щати.
Дори наличните филми могат да изчезнат всеки момент, тъй като стрийминг услугите преоценяват библиотеките си със съдържание или премахват заглавия поради лицензионни споразумения. И когато плащате за закупуване на цифрова версия на филм или телевизионно предаване, за разлика от наемането или гледането му чрез абонамент за стрийминг, вие все още не го притежавате. Просто сте закупили лиценз за гледането му. И, разбира се, когато всичко е в облака, ние сме зависими от стабилната интернет връзка.
Това е проблем, с който колекционерът на филми Лукас Хенкел постоянно се сблъсква и заради това решава да създаде свой собствен бутиков лейбъл за разпространение на филми за така нареченото домашно кино – „Celluloid Dreams“.
Той обяснява мотивацията си по следния начин: „Мога да извадя 20-годишно DVD и да го пусна всеки ден, когато пожелая. Без ограничения, без допълнителни такси, без абонаменти… Просто поставям диска и натискам бутона за възпроизвеждане. И никоя стрийминг услуга не може да се сравни с качеството на представянето, идващо от физически носител.“
Какво предлага „Celluloid Dreams“
Компанията „Celluloid Dreams“ започва с фокус върху италианските трилъри, известни като „gialli“, като първото заглавие, което предлага, е филмът на Джулиано Карнимео от 1972 г. – „Случаят с кървавата Айрис“. Планът е в бъдеще да се предлагат и други жанрове.
„Основното за нас е, че това трябва да е филм, който ние харесваме и смятаме, че заслужава по-голяма аудитория“, обяснява Хенкел. Филмите ще бъдат възпроизведени възможно най-близо до оригиналните им версии за кинопрожекции и ще бъдат издадени във форматите 4K UHD и на Blu-ray дискове.
„Celluloid Dreams“ не е единствена – „The Criterion Collection“ събират колекция от изгубени класики или култови любими филми и ги издават в разкошни специални издания, често с бонус материали.
Ръководителят на отдел “Филми и телевизия” в HMV, Джон Дилейни, потвърждава, че тези, които купуват физически дискове, избират по-висококачествено изживяване.
“При „Опенхаймер“ над 60% от продажбите ни дойдоха от версиите 4K и Blu-ray, като повечето клиенти искат по-кинематографичното изживяване, което тези формати предоставят в дома ви“, казва той.
Това преминаване към по-висок клас изживяване вече се е случило с винила, който въпреки високите цени, отбеляза огромно възраждане през последните години – дотолкова, че през 2022 г. продажбите на винил изпревариха продажбите на компактдискове в САЩ за първи път от 1987 г. насам. А през 2023 г. продажбите на винил в Обединеното кралство достигнаха най-високото си ниво от 1990 г. насам.
Реалността обаче е такава, че повечето CD и DVD-та, които вече са по рафтовете ни, са доста безполезни – дори някои благотворителни магазини вече не ги приемат. Тогава защо много от нас имат такова желание да ги задържат?
“Притежанието е изключително важно за хората и това е било така в цялата ни история”, казва професор Ник Нийв от Катедрата по психология в университета Нортумбрия. “Когато се разкопават могили от бронзовата епоха, археолозите откриват, че хората са били погребвани с малки лични вещи. Наистина е ясно, че предметите означават много за хората и те им придават огромно емоционално значение.”
Вещите, които събираме и показваме на другите, са продължение на нашата личност, казва Нийв. “Колекцията ви от DVD-та, колекцията ви от книги, това, което закачате на стената си, дрехите, които носите – всички тези неща сигнализират на хората за вашите вкусове, нагласи, принадлежност към определени групи.” Желанието да покажем какво харесваме (и да се надяваме, че ще впечатлим другите в този процес) не е изчезнало – оттук и популярността на уебсайта „Letterboxd“, където потребителите изброяват и оценяват филмите, които са гледали, както и вълната от публикации в „Instagram“ на „Spotify Wrapped“ всеки декември.
Притеснения за „облака“
По-младите поколения, които са израснали с достъп и съхранение на всичко онлайн, особено на снимки, са по-склонни да бъдат цифрови колекционери, отколкото физически, но това води до нарастващо ниво на тревожност. “Малко вероятно е, дори ако ни ограбят, някой да открадне всичките ни записи”, твърди Нийв и уточнява:
„Но ако някой ви хакне, тогава всичките ви цифрови файлове може да изчезнат завинаги. Младите хора изпитват истински ужас от това, че цялата им житейска история ще бъде изтрита“.
Той смята, че това безпокойство, че всичко е онлайн, може да е причина за някои от последните тенденции в поколението Z, което започва да си купува физически носители, като филмови камери, хартиени дневници и дори касети.
Съществува и друг вид тревога, която идва от дигиталния свят: твърде многото възможности.
Алгоритмите са създадени, за да ни предлагат възможности за избор, но в крайна сметка могат да ограничат културния ни опит, като ни поднасят още от същото, което вече сме консумирали. Има признаци, че младите вече започват да се отказват от платените абонаментни музикални услуги. Вероятно това се обяснява и с икономическата криза, но някои потребители искат и по-смислено, подбрано и целенасочено слушане, при което не натискат постоянно бутона skip.
Усилието да избереш компактдиск, плоча или касета, да ги поставиш в стереоуредбата и да натиснеш бутона за възпроизвеждане, изисква известна активност, вместо просто пасивно да слушаш предложените плейлисти. Освен това има и етична дилема, тъй като все повече се осъзнава колко малко печелят самите музиканти от стрийминг услугите.
Не е сигурно дали тези вълни на недоволство срещу стрийминга ще се превърнат във възкресението на физическите носители или са само в брънка по пътя към пълното господство на цифровите технологии. Но ако отказвате да се отървете от купчините CD и DVD в дома си или ако сте включили Blu-ray на Опенхаймер в коледния си списък, тогава можете да сте сигурни, че не сте сами.
