Преди да влезем в еврозоната валутният борд трябва да се разпусне и да се установи пазарен курс на валутата ни, който ще е около 1.65 лв. за евро, смята проф. Гарабед Минасян.
Левът е силно подценен, неговият реален курс не е 1.95583 за евро, а вероятно около 1.65 – 1.70 лева. Никак не е добре да влизаме в еврозоната с валутен борд без да отчитаме този факт. Това ще бъде грешка и ще се отрази на икономиката ни за години напред, каза специално за „БАНКЕРЪ” ученият от Икономическия институт на БАН.
Оценката му за реалната стойност на лева,
който е по-скъп към еврото с около 10-15%,
се базирала на собствени изследвания.
Като косвен показател за важността на лева Минасян сочи редица факти от статистиката на БНБ. По думите му две трети от депозитите на българите са в лева, а само една трета в чужди валути, предимно евро. Три четвърти от кредитите пък били в лева и българите направо пренебрегвали еврото в ролята си на длъжници. Той сравнява тези показатели със съответните нива в последните приети в еврозоната държави, където година преди приобщаването пропорциите били точно обратните на нашите.
Поради тези причини проф. Минасян е на мнение, че сме длъжни да намерим
справедливата цена на националната си валута
преди приемането на еврото. Това би помогнало много жизненият ни стандарт, който сега е около 50% от този в еврозоната, да нарасне до около 60-65 на сто.
В противен случай – при влизане в еврозоната с валутен борд, България щяла да бъде обречена на дългогодишна висока инфлация. И тя ще продължи докато ценовите равнища у нас доближат средните за зоната. По-добре е да действаме превантивно, а не после да лекуваме последствията, убеден е професорът.
Това е първото обосновано предложение, което се противопоставя на „официалата” стратегия за приемането на еврото. Част от противниците на този процес досега изтъкваха мнимата опасност да влезем в еврозоната с по-висок от сегашния фиксиран курс на лева към еврото.
Фалшивите послания, че ще ни ограбят
– да плащаме по-скъпо евро от 2 лева при превалутирането, се шири сред определени кръгове.
Въпросното „предупреждение” се ползва активно от автентичните противници на единната валута. Нито фактът, че България влезе в ERM II при използвания вече от четвърт век централен курс 1.95583, нито това, че има решение на парламента, задължаващо гуверньора на БНБ и финансовия министър да преговарят само при сегашното съотношение, нито каквито и да е рационални аргументи, могат да оборят насаждания страх, че „ще ни ограбят“.
Проф. Минасян поставя особен акцент върху това какво ще се случи с местните капитали на недоразвита страна като нашата, включена в еврозоната. ЕЦБ следи и структурното взаимоотношение между различни макропоказатели. Един от най-важните е нивото на БВП на глава от населението в сравнение с държавите от еврозоната. Нашият
БВП е около 33-35% на човек,
каза Минасян. И ако се включим, има опасност от изсмукване на местни капитали в чужбина.
Забележително е различието между инфлацията в еврозоната, продължи той, а и страната ни поддържа ниска ценова база спрямо нея.
„Инфлацията в Румъния бе по-ниска, отколкото инфлацията в България. Румъния можеше да регулира процесите чрез монетарната си политика, което ние не можехме да направим заради ценовия съвет. Нашият лев е вързан за еврото, той не може да играе самостоятелно. Играта на еврото е в компетенциите на Европейската централна банка“, обясни ученият.
Впрочем проф. Минасян подкрепя популярната вече теза, че очакванията към момента на
включване на еврозоната да има скок на инфлацията
не са оправдани.
Работата е как по-късно ще реагира тя. Според него при включването преливането на ценовите ефекти ще е ярко изразено: „Трябва да достигнем до 75% от средното ценово равнище в еврозоната, сега сме на 55 процента. Единствената възможност е когато инфлацията в страната е по-висока“.
Другият проблем е
паническото бягство на български капитали зад граница.
„Този процес вече тече у нас цяло десетилетие. За миналата година по данни на БНБ имаме чист износ на български капитали в размер на 10 млрд. евро. Това е рекорд и се случва, защото условията, които се предоставят в страната, не са изгодни за инвеститорите“, заяви още за „БАНКЕРЪ” проф. Минасян.
За сравнение през 2020-2021 г. от България са изтекли 14.5 млрд. евро, напомни той. Това са пари, които са изработени у нас и се изнасят в чужбина. За същия период притокът на чуждестранни капитали е 8.5 милиарда.
Професорът е пресметнал, че за периода 2010-2020 г. нетният приток на чуждестранен капитал в нашата държава е 13 млрд. евро, докато съвкупното нетно изтичане на български капитал в чужбина е 37 млрд. евро, т.е. близо три пъти повече.
