Изненадващото решение на Съединените щати да предоставят разузнавателна информация на Украйна с цел удари по енергийната инфраструктура на Русия бележи значима промяна в политиката на Вашингтон. То е част от по-широка дискусия в Белия дом относно предоставянето на украинците на крилати ракети „Томахоук“ с обсег до 2500 километра, което без съмнение може да промени хода на конфликта.
Това развитие идва на фона на втвърдяването на тона на президента Доналд Тръмп към Русия. Решението за ракетите още не е взето официално, но коментарите на представители на администрацията и на ключови фигури като вицепрезидента Джей Ди Ванс и държавния секретар Марко Рубио говорят за силно колебание. Въпросът е дали става дума за реална подкрепа за Киев или за стратегическа демонстрация на сила?
Впрочем пратеникът на Тръмп в Украйна – Кийт Келог, заяви директно: „Използвайте способността да нанасяте удари дълбоко във вътрешността на страната. Няма такива неща като убежища“. И макар впоследствие той да ограничи думите си до лично мнение, сигналът е ясен. САЩ обмислят по-сериозна ангажираност във военната логистика на Украйна.
Ако ракетите „Томахоук“ наистина бъдат изпратени, Украйна ще получи възможността да поразява цели дълбоко в руска територия, включително такива обекти като електроцентрали, тръбопроводи и правителствени сгради в Москва. Това би било удар не само по инфраструктурата, но и по символите на руската държавност и способността ѝ да поддържа контрола върху собствения си тил.
Киев вече доказа, че умее да действа креативно. Например атаките с дронове срещу сибирски летища и рафинерии показаха, че не е нужно да притежаваш свръхтехнологии, за да нанасяш огромни щети. Според анализатори обаче ракетите „Томахоук“ са нещо съвсем различно. В случая те не са просто оръжие, а политическо послание.
Москва не закъсня с реакцията. Президентът Владимир Путин заяви ясно, че удари с оръжия с голям обсег по руска територия ще се разглеждат като пряка намеса на НАТО и САЩ във войната. Според него Украйна няма капацитет да извършва такива операции самостоятелно, затова отговорността ще падне върху Запада.
По време на пленарна сесия в дискусионния клуб „Валдай“ Путин отбеляза също, че руските сили напредват по целия фронт в Украйна и че почти целият блок НАТО, воден от САЩ, сега се бори срещу Русия.
„Ако някой все още има желание да се конкурира с нас във военната сфера, нека опита. Контрамерките на Русия няма да закъснеят“, закани се той и обеща бързо да отвърне на „нарастващата милитаризация“ на Европа, наричайки „глупости“ западните страхове, че Москва планира да атакува НАТО.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков пък определи действията на САЩ като „опасен симптом“ и подчерта, че никакви нови оръжия няма да променят хода на войната в Украйна, но Русия ще отговори подобаващо.
В крайна сметка дали наистина има пробив в топлите отношения между Путин и Тръмп? И дали променената позиция на Тръмп не е част от стратегията за „стратегическа неяснота“ – да се остави Русия да гадае кой точно стои зад евентуален удар? А може би се търси точно обратното – ясно и категорично послание, че Украйна вече няма да бъде ограничавана в средствата, с които да се защитава?
Какъвто и да е отговорът, вече е ясно, че възможността руската столица да стане мишена за ракети, подпомогнати от западното разузнаване, съвсем не е за пренебрегне. Също така е ясно, че светът съвсем не върви към мир, както обещаваше Тръмп, дори е твърде вероятно конфликтът да стане още по-ожесточен.
